Целувки

Започвам да се притеснявам, че колкото повече се вдигат градусите навън, толкова по-малко ми се стои вкъщи над печката. Както ви казах в предния пост, миналата седмица бях в София. Успях добре да си оползотворя времето и да се видя с много приятели, които ми липсват в ежедневието. Сега обаче съм си обратно вкъщи и съм готова с нова рецепта. Преди да започна с нея обаче, бих искала да ви споделя, че уикенда ми предстои едно кратко пътешествие до любима моя дестинация (ако искате да разберете коя, ме последвайте в Инстаграм). Обмислям идеята да направя пост свързан с този weekend getaway. Както ви казах от началото, този блог ще бъде до голяма степен кулинарен, но не мисля да се огранича само до там. Пътуването е друга моя страст, наравно със сладкарството. Винаги, когато имам възможност да посетя ново място или пък старо, но любимо, е серия от адреналин и еуфория, надпреварващи се в тялото ми.

 

Последното голямо пътуване, което предприехме с приятеля ми, беше до Занзибар. Изкарахме си чудесно и успяхме да хванем страхотен тен, точно преди коледните и новогодишни празници. Бях си обещала да сглобя видео от почивката, но като на шега минаха 5 месеца и видеото си остава все още само една много сурова чернова. Би ли ви било интересно да го видите? Ще се радвам да чуя мненията ви в коментарите.

А сега обратно към готвенето. Тази рецепта е враг на здравословните рецепти, но щом сте тук, то може би сте обявили война на салатите и сте се решили на едно кратко и сладко бягство към света на удоволствията. А като заговорихме за удоволствия, какво по-удовлетворяващо от едни целувки?! Целувки от любимия човек, от децата или родителите.. Или пък едни други целувки, за които не ви трябва втори човек, а само няколко белтъка, захар, миксер и фурна. 🙂

 

Целувките, които също така се наричат меренге, са ни познати по 3 основни начина – френски, италиански и швейцарски. Днес ще си говорим за френските, защото французите се смятат за добри в .. целуването. 😉

Тази рецепта е елементарна, но за съжаление не е особено бърза. Целувките се сушат във фурната около 1-1:30 ч в зависимост от големината и количеството им.

Ето и необходимото количество на продуктите:

За меренгето:

• 4 белтъка
• 240 гр кристална захар
• сладкарски бои

 

Избиването на белтъци е основна техника в кулинарията. Използва се в рецептите на много десерти, както и в доста видове панировки, придавайки лекота на сместа. Много начинаещи кулинари се плашат от този процес заради правилата, които трябва да се спазват. Истината е, че белтъкът е капризен продукт. Той не обича влага, което означава, че трябва да се подсигурите още в началото, че бъркалките ви и купата са напълно чисти и сухи. Добре е да оставите белтъците за около час на стайна температура преди разбиване, защото така те се отпускат и се разбиват най-добре. Също така трябва да сте внимателни със самото биене, ако прекалите има опасност белтъците да паднат. Това са основните правила, които ако се спазват ви гарантират едни прекрасни, твърди връхчета и смес, която се задържа към купата след обръщането й.

 

Фурната се загрява на 100 градуса. След това пристъпваме към отделянето на белтъците от жълтъците. Ако се чудите какво да направите с жълтъците, можете да погледнете тази рецепта за крем “Брюле” или тази, където има варен сладкарски крем, в който се използват само жълтъци. Белтъците се слагат в дълбока купа и започват да се бият с миксер на бързи обороти. Постепенно добавяте захарта. Не бързайте да я добавяте наведнъж, защото това може да възпрепятства надигането на белтъка. За това количество продукти биенето може да отнеме някъде до 10 минути. В края трябва да получите твърди и лъскави белтъци.

След това е време за въображение. Този път аз използвах сладкарски бои и всеки цвят шприцовах с различен накрайник. Разбира се боите не са задължителен елемент. Ако искате, можете да ги оставите бели и да ги поръсите с кокосови стърготини например. Ако сте любители на кокоса, можете също така да погледнете моето предложение за безглутенова кокосова торта тук. Времето за сушене във фурната е около час и нещо. За да сте сигурни, че са готови просто извадете една целувка и я разчупете през средата.

И така, това е така познатото като “френско меренге”. Надявам се да ви е допаднала тази рецепта. Аз лично като дете много обичах да си похапвам целувки, но майка ми беше много стриктна що се отнася до количеството им, заради захарта. Така, че както казват в рекламите за алкохол – консумирайте с удоволствие и мярка. 😉

Отивам да си оправям багажа. Ще се “видим” другата седмица.

 

До скоро!

Let’s bake!