Това пътуване го очаквах от 4 месеца. Бях намерила информация за Friends феста съвсем случайно във Фейсбук. Иван беше в командировка в другия край на света, но веднага му се обадих развълнувана, за да му разкажа и за да разбера дали ще може да си вземе няколко почивни дни, за да отидем. Между нас казано използвах рождения си ден като причина да каже “да” и се получи. Йей!
Тъй като имаше цели 4 месеца до заминаването ни никой от нас не сметна за необходимо да организира самолетни билети и настаняване докато не стана края на юни месец. Доста несериозно от наша страна, знаем. 🙂 И тъй като крайната дестинация беше Великобритания очевидно тръгнахме да търсим билети с различни ниско тарифни компании. И какво да видим – изненада! Цените на двупосочен билет за човек излизаха колко билетите ни за Занзибар миналата година. Нелепо, ама много нелепо! Започна една главоблъсканица какво можем да направим, за да намалим разходите. Накрая летяхме от Бургас до Манчестър, от там взехме кола под наем и с нея стигнахме до Глазгоу. Въпреки прогнозата за времето, там ни завари типично английско време – намръщено и дъждовно. Но като си тръгнал с хубави емоции, малко летен дъжд няма как да развали това.
Настанихме се в уютно студио, което Иван беше запазил през Airbnb. Тъй като разполагахме само с два дни там, можехме доста малко неща да видим, но като цяло мисля, че бяха достатъчни. Разходихме се из центъра, пихме по едно лате в малко кафе с квадратура не повече от 10 кв. метра, посетихме University of Glasgow (внушително място, което ако сте в райна не пропускайте да го видите и вие ), хапнахме по един стек, отбихме се до музей и горе-долу май това беше.
На втория ден посетихме заветния Friends фест. Сбъдната мечта. За мен. Не за него. Той е от малкото хора, за които “Приятели” е просто поредният горе-долу забавен сериал. Купихме си един магнит на тръгване и поехме към Лондон. Ако искате и вие да посетите пресъздадените снимачни площадки от сериала, тук можете да намерите информация за датите на провеждане и билети.
Към Лондон поехме отново с колата. Кой може да откаже малко road trip. Лондон е популярна дестинация и сигурно повечето от вас, които ще прочетат този пост, са ходили там поне един път. За мен това беше вторият. Първият си спомням, че беше преди 5 години през април. С Иван тръгнахме рано сутринта ( като казвам рано имам предвид 5 часа сутринта, което си е наистина рано ) с автобус от Бристол към Лондон. Хапнахме там традиционна английска закуска и тогава открих колко много ми харесва бобът от консерва. Ти да видиш! Разходихме се въпреки ужасното време и надвечер вече бяхме напълно изтощени. Имахме обаче предварително запазени билети за късен автобус, до който имаше около 2-3 часа, нямаше места за по-ранни, а ние вече бяхме не само уморени, но и измръзнали. Взехме решение да си купим билети за кино, за да поспим на топло малко докато чакаме автобуса. Дори не си спомням кой е бил филмът.
Това беше тогава. Сега сякаш намерихме там Слънцето Беглец, което все още не може да се намери по нашите ширини. 30 градуса – мръсна жега както казва Криско. Решихме, че ще се разхождаме с колела. Не помня кога за последен път се качих на колело, но много се забавлявах.
Къде сме били и какво сме правили през трите дни там ще ви оставя да разберете в снимките.
До скоро!
Let’s bake!
4 comments
Прекрасни снимки Лора! Стана ми интересно кога ти е рожденият ден, сподели ако нямаш против. А с Иван изглеждате прекрасни и щастливи, точно както когато аз видя храна… :)))
Здравей, Даяна! Благодаря ти за милия коментар. Родена съм на 7-ми юли. :)))
Значи съм права с моята теория, че на раците просто ни се отдава да готвим вкусно! 🙂 Благодаря ти за отговора, приятен ден ти пожелавам, а аз отивам да чета новата рецепта за мъфини от лайм!
Хубав ден и на теб и приятно четене. 🙂